Покой

10861134_10154943302555648_5610311707648612100_o

51 килограма, а побирам целия свят. Засмуквам неговото съдържание и го изплювам. Обективната реалност е недостъпна. Най-вече в опитите да рационализирам чувствата си. Но когато въздухът е чист от смущения, сензорите ми се включват в енергоинформационния обмен – усещам задграничните й проблеми, завърнало се нежелано присъствие, премълчаната мръсотия на езика зад мъртвата й усмивка.

Прозирни хора – translucency 30%, translucency 60%…

Сетивност, която изпълва тялото ми с адреналинова еуфория, освен в моментите когато го парализира в ледената си примка. Безполезна в търсенето на спокойствие. И все пак е лято. Разтварям се в меката вода, шумът заглъхва в ушните ми миди, над мен – атмосферичен пейзаж.

г.м.

Advertisements