КВАДРАТ
Advertisements
ЕСТ-ЕТИКА
My name is Galina Milkova. A name that represents quietness, serenity, depth. A name that also expresses movement – it means “to caress” in Bulgarian. This beautiful oxymoron I have accepted as an identity. I analyze, perceive and feel the living elements of the environment until I identify an ethical problem. Then search for its solution actively. From an early age I have chosen Art as the purest means of communication with society. Now I recognize it as the most powerful tool for resolving ethical issues. ЕСТ-ЕТИКА (Esth-Ethics) is a platform dedicated to Art. Stripped off formalism, charged with the power of Ethics, in search of its esthetical materialization.
July 31, 2017
Водно безвремие
на 450 километра от окото на бурята, 07/2017, г.м.
Координати – неясни. На около 450 километра от окото на бурята. Заобиколени сме от водно безвремие. Крепостната стена на криволичещия планински хоризонт брани свободата ни от мисловни натрапници. Оглеждам се. Посоките са n на брой с убежна точка – слънцето.
г.м.
December 24, 2016
Лунен изгрев
лунен изгрев, 12/2015, г.м.
Помниш ли чезнещите граници?
Вълните достигаха брега и утихваха в него. Пясъкът сякаш бе им простил непредвидимото поведение, а онази възвръщаща ги към необятното сила се бе укротила. Небето, помирено с треморното си отражение, поглъщаше в синьо гаснещото сияние, докато луната изгряваше. А след нея тънка сребърна нишка съшиваше триединството на небето, морето и пясъка. Сбъднато предсказание за безграничност.
г.м.
March 20, 2016
Сакрална носталгия
Животът перфорира
изначалната ти цялост.
Но в миг, небесно подарен,
светлинен сноп
изпълва пробитото ти тяло
и ставаш ти отново цяло.
г.м.
November 21, 2015
Междинна спирка
финално цоп ©г.м.
Препускаш през живота
без междинни спирки,
леко и безотговорно.
Ако се спреш, ще станеш осъзнат.
Но и животът ти не спира да събира
прахта на твоя бяг
и ежедневно капка съвест да отронва.
Финално цоп –
и ще прелее новороденото ти аз,
за да удави твоята наивност.
Междинна спирка „Равносметка“ –
неизбежна. Ще плащаш сметките
на този непознат.
г.м.
September 19, 2015
Средностатистическо влюбване
©zhana yordanova
Сияния бледи –
едва забележими,
наслагват спектрите си
и в миг преобразяват нощта във ден.
В светлина изгаря спомен за предишно битие.
Нов ден.
След него втори, трети…
Докато черен абсолют погълне гаснещата светлина.
Нощ.
Отеква средностатистически въпрос –
„Кой беше ти, коя бях аз?“.
г.м.
September 4, 2015
Фундамент
Къс небе,
бетонирано в земни страсти.
Всеки опит за отскок е провален.
Над теб – раз къс ано небе.
Духът е вцепенен –
кой е твоят фундамент?
Измъчваш се, недей.
Ще мигнеш и пак ще си небе.
г.м.
August 15, 2015
Покой
51 килограма, а побирам целия свят. Засмуквам неговото съдържание и го изплювам. Обективната реалност е недостъпна. Най-вече в опитите да рационализирам чувствата си. Но когато въздухът е чист от смущения, сензорите ми се включват в енергоинформационния обмен – усещам задграничните й проблеми, завърнало се нежелано присъствие, премълчаната мръсотия на езика зад мъртвата й усмивка.
Прозирни хора – translucency 30%, translucency 60%…
Сетивност, която изпълва тялото ми с адреналинова еуфория, освен в моментите когато го парализира в ледената си примка. Безполезна в търсенето на спокойствие. И все пак е лято. Разтварям се в меката вода, шумът заглъхва в ушните ми миди, над мен – атмосферичен пейзаж.
г.м.
July 28, 2015
Космос
Безграничен космос
в капан на гранични идеи.
След мен – фрагменти,
трансформирани в други енергии,
и колосален излишък,
разпръснат в нищото.
Как да се претворя цялата в изкуство?
За да знаеш коя съм.
За теб ще останат догадките.
Аз ще съм безграничният космос.
И всичко това ще е без значение.
г.м.
